Беше пролет ! Беше един от онези дни на ранната пролет,когато слънцето грее, земята мирише на влага, а птичките в топлите страни пеят възторжено, готвейки се за поход на север. Аз взех фотоапарата и реших да се разходя. Реших да снимам този красив ден навярно повтарящ се. Вървях по напуканият се асфалт и изведнъж видях...Не беше това , което мислех, не беше това, което търсех. Но ги видях невинни, искрени, весели, усмихнати и може би понякога тъжни. Защото обичат. Защото всичко около тях е цветно. Те се радват на целувката, на прегръдката, на усмивката на непознат, на шарените листа на есента, на звездите през ноща... Те мечатаят. На вярно си имат свой приказен свят. Да... това са те, ничите деца! Децата изоставени в домове. Но все пак те са нечии, на някой, които не иска да си спомня за тях. Едва ли има по- отговорна и по- възнаграждаваща роля в човешкия живот, от ролята на родителя. Встъпването в нея изправя всеки от нас пред най- сериозните предизвикателства на битието, пред избори, свързани с най- дълбокия смисъл на съществуването ни. Всички трусове в семейството рефлектират най- болезнено върху децата. За много деца, които днес са част от съвременния свят, щастливото детство е недостижима мечта.
Нека преди всичко бъдем хора !
С широко отворени очи :)
ОтговорИзтриванеСтрахотни снимки!
Благодаря ВИ :)
ОтговорИзтриване